Вписването в книгата на акционерите и упражняването на акционерните права

доц. д-р Николай Колев
Ръководител на Секцията по гражданскоправни науки и Председател на Научния съвет, Институт за държавата и правото при БАН

Линк към pdf копие: тук.

1. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на книгата на акционерите, по своята правна същност тя представлява частен документ от категорията на т.нар. свидетелстващи документи и като такъв тя се ползва само с формална доказателствена сила, т.е. до доказване на противното книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно1. Вписването в книгата на акционерите не е неоспоримо. Предмет на спор може да бъде както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т.е. броят на притежаваните акции, като в зависимост от органа на дружеството, оспорващ претендираните от акционера права, спорът трябва да бъде решен в производството по чл. 71 ТЗ /когато оспорването е от орган на дружеството, различен от общото събрание/ или в производството по чл. 74 ТЗ /когато оспорващият орган е общото събрание/. Чрез тези искове се реализира защитата на правата на акционера по отношение на самото дружество2.

2. За да се извърши вписване в книгата на поименните акционери, приобретателят на акцията трябва да поиска това от изпълнителния орган на АД и да установи прехвърлянето, което се установява чрез представяне на джиросаната акция. АД прави само формална проверка за редовността на прехвърлянето – дали приносителят на акцията е легитимирано лице и дали от външна страна има редовно джиро3.

Приобретателят на акциите може да си осигури защита в договора за продажба между джиранта и джиратаря, например да се предвиди, че цената на акциите ще бъде заплатена след вписване на приобретателя в книгата на акционерите; прехвърлителят да поеме задължение по чл. 23 ЗЗД да осигури вписването на приобретателя в книгата на акционерите и при невписването му да дължи неустойка; невписването в книгата на акционерите да води до автоматично прекратяване на договора или да предоставя на приобретателя право за едностранното му прекратяване (с или без предизвестие), като и при двата случая (при автоматично прекратяване и при прекратяване от приобретателя) прехвърлителят да дължи неустойка; възможно е и привличане на лицето, представляващо дружеството, като страна по договора за продажба и поемане от него на лично задължение за вписване на приобретателя в книгата на акционерите, чието неизпълнение да бъде санкционирано с неустойка, дължима на приобретателя от прехвърлителя или солидарно от прехвърлителя и лицето, представляващо дружеството.

3. В практиката на ВКС са изразени две различни становища по въпроса дали приобретателят на акциите може да упражнява акционерните си права преди вписването му в книгата на акционерите.

Първо становище.

Прехвърлителната сделка сама по себе си е действителна и джирото поражда действие и при липса на вписване в книгата на акционерите. Вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по отношение на дружеството4. Уведомлението на последното от приобретателя на поименни акции посредством джиро прави противопоставими на дружеството правата на приобретателя на джиросани акции като акционер на дружеството5. Единствено джирото е достатъчно не само за придобиване на собствеността върху поименната налична акция, но законът въобще не поставя като изискване вписването на джирото в книгата на акционерите, за да може новият приобретател на акцията да противопостави на дружеството и да упражни всички свои имуществени и неимуществени членствени права, инкорпорирани в нея6, включително да упражни правото на участие в общото събрание7 и правото на глас8, да предяви иска по чл. 74 ТЗ9 (включително и срещу решение на общото събрание на акционерите, с което се отказва вписването му в книгата на акционерите10). Акцията е легитимационно – разпоредителна ценна книга и правата (лични и имуществени), които тя инкорпорира, възникват за титуляря независимо от последващото вписване в книгата на акционерите11 и от датата на извършване на джирото12. Ако акциите са джиросани преди датата на общото събрание на акционерите, то прехвърлителят няма право да участва на заседанието му независимо от това, че прехвърлянето не е вписано в книгата на акционерите13. Ако към датата на общото събранието акционерът не е бил вписан в книгата на акционерите и не се е легитимирал с джирото пред общото събрание, той не би могъл да се позовава на незаконосъобразност на атакуваните с иска по чл. 74 ТЗ решения поради недопускането му до участие и незачитане на правото му на глас14.

Второ становище.

Макар че вписването не е елемент от фактическия състав на джирото, извършването му е необходимо, за да има действие джирото по отношение на акционерното дружество. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ТЗ във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ това се отнася както за поименните акции, така и за временните удостоверения. Вписването има значение за противопоставимостта на правата на титуляря спрямо дружеството. До момента на вписването на новия приобретател на акциите за титуляр ще се смята този, който е вписан в книгата на акционерите. Поначало вписването не влияе на действителността на сделката и последващите приобретатели на прехвърлените акции са носители на правата, инкорпорирани в тях, с това изключение, че те не могат да ги упражнят единствено по отношение на дружеството. Едва след като акционерът, придобил акциите, бъде вписан в книгата на акционерите, той може да упражнява правата си, включително и правото на глас в общото събрание на акционерното дружество15. АД е обвързано от вписването в книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции лицата, вписани в книгата на акционерите, като обвързващото действие се отнася и за броя на притежаваните от тези лица акции16. Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при провеждане на общото събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери17. Приобретателят на временното удостоверение, който не е вписан в книгата на акционерите, не е активно процесуално легитимиран да води иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите, ако към момента на вземане на посочените решения той не е бил вписан в книгата на акционерите на дружеството18.

Установеното в чл. 185, ал. 2, първо изр. ТЗ задължение за вписване в книгата на акционерите на извършеното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение (предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ), цели създаване на яснота по отношение на това кои са акционерите в дружеството и какъв е притежаваният от всеки от тях обем права. Поставя се въпросът необходимо ли е вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите, за да може приобретателят на акциите да упражни акционерните си права? Заслужава подкрепа тълкуването, според което de lege lata приобретателят може да упражни правата си по придобитите акции спрямо дружеството от момента на вписването му в книгата на акционерите или от момента на узнаване на дружеството за станалото прехвърляне, ако моментът на узнаване е настъпил преди момента на вписване. Аргументите за тази позиция са следните.

На първо място, при злоупотреба от страна на управителния орган на дружеството (за което вероятно е подтикнат от мажоритарния акционер или акционера, контролиращ дружеството) това законово разрешение има потенциала да блокира упражняването на правата от приобретателя на акциите. Прехвърлителният ефект се поражда от джирото, а вписването в книгата на акционерите е само форма за противопоставимост на прехвърлителния ефект спрямо дружеството (чл. 185, ал. 2, първо изр. ТЗ). Трябва да се изхожда от целта на законодателя – да се осигури яснота относно това кое лице е акционер и колко и какви акции притежава и да се гарантира упражняване на акционерните права в съответствие с притежаваните акции (на тази цел служат например задължението по чл. 185, ал. 4 ТЗ за заявяване на прехвърлянето за вписване и задължението по чл. 179, ал. 2 ТЗ на лицата, представляващи дружеството, за извършване на вписването). Ако тази цел може да бъде постигната чрез друг способ, т.е. ако за дружеството е ясно кое лице е акционер и колко и какви акции притежава, макар и вписването в книгата на акционерите да не е извършено, противоречи на intentio legis да игнорираме транслативния ефект на джирото и да дадем приоритет на липсващото вписване в книгата на акционерите, като по този начин не позволим на джиратаря да упражни акционерните си права. Ако прехвърлителят или приобретателят уведоми дружеството за прехвърлянето преди датата на общото събрание или ако приобретателят се яви на заседанието на общото събрание и представи оригинала на джиросаните му акции, няма разумно основание да не бъде допуснат до участие в заседанието. Знанието на дружеството за прехвърлянето трябва да поражда противопоставимост спрямо дружеството на прехвърлянето на акциите и по този начин да позволява на приобретателя да упражни акционерните си права преди и независимо от вписването в книгата на акционерите. Знанието на дружеството може да бъде резултат от уведомяването му от прехвърлителя или приобретателя, но може да бъде резултат и от друг факт, например членът на съвета на директорите или управителния съвет, овластен да представлява самостоятелно дружеството по чл. 235, ал. 2 ТЗ, е бил пълномощник на прехвърлителя и от негово име е подписал джирото. Това тълкуване отстранява опасността от злоупотребително забавяне на вписването в книгата на акционерите, провокирано от мажоритарния акционер или акционера, упражняващ контрол върху дружеството, с цел препятстване на упражняването на акционерните права от приобретателя на акциите, защото обезсмисля такова забавяне. Тълкуването, че противопоставимостта се поражда от вписването в акционерната книга, е в състояние да обслужи такова злоупотребително поведение, което не съответства на целта на закона да осигури яснота относно акционерната структура (кой е акционер и колко и какви акции притежава) и да гарантира упражняване на акционерните права в съответствие с притежаваните акции.

На второ място, поддържаното тук тълкуване освобождава приобретателя от тежестта да води срещу дружеството иск по чл. 71 ТЗ за осъждането му да извърши вписването.

На трето място, възприемането на това тълкуване не засяга интересите на дружеството, защото акционерите нямат задължения за лична незаместима престация, а по отношение на задължението за вноска е предвидена солидарна отговорност на прехвърлителя и приобретателя (чл. 186 ТЗ). Затова за дружеството няма значение кое лице е акционер и от кой момент.

На следващо място, предлаганото тълкуване мотивира приобретателя на акциите своевременно да уведоми дружеството за прехвърлянето, което съответства на целта на закона да осигури яснота за дружеството относно акционерната структура. От друга страна, то демотивира управителния орган да забави вписването в акционерната книга, защото противопоставимостта на прехвърлянето спрямо дружеството ще е настъпила по силата на по-рано настъпилото уведомяване на дружеството за прехвърлянето.

Познати са редица хипотези, при които противопоставимостта на определен юридически факт спрямо даден субект се поражда от узнаването му за този факт, например при прехвърляне на вземане (чл. 99, ал. 4 ЗЗД), залог на вземане по ЗЗД (чл. 162, предл. второ ЗЗД) и особен залог на вземане по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ. Съответства на принципа на добросъвестността да изискваме от правните субекти съобразяване на поведението им с определен факт, ако те са узнали за него и за последиците му.

Съобразно предложеното тълкуване, ако датата на джирото предшества датата на връчване на поканата за заседанието на общото събрание и тя е връчена на джиранта (защото дружеството не е знаело за прехвърлянето) или датата на джирото следва датата на връчване на поканата на джиранта, но предшества датата на заседанието, то джиратарят има право да участва на заседанието след уведомяване на дружеството за прехвърлянето. Ако в тази хипотеза дружеството не бъде уведомено за прехвърлянето и на заседанието се яви и участва джирантът, приетите на това заседание решения няма да страдат от процесуална незаконосъобразност и нито джирантът, нито джиратарят има право на иск по чл. 74 ТЗ за отмяната им.

Участието на приобретателя на акциите в общото събрание след уведомяване на дружеството за прехвърлянето, но при липсващо вписване в книгата на акционерите, задължава председателя на конкретното заседание да провери формално (т.е. от външна страна) редовността на джирото и поредността на джирата и на тази основа да направи извод за материалноправната легитимация на приобретателя, но без да бъде длъжен да преценява действителността на джирото като сделка и настъпването на прехвърлителния му ефект. Тази проверка не е чужда, а е свойствена и присъща на функцията на председателя на заседанието, който е длъжен да установи дали предпоставките за провеждане на заседанието са изпълнени. Тя няма да затрудни или забави провеждането на заседанието, защото има формален характер и не се отличава със сложност, а се свежда до запознаване от външна страна със съдържанието на ценната книга и джирото като писмени документи и техния формален анализ.

  1. Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
  2. Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
  3. Р. № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о.
  4. Р. № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о. (липсва ли вписване, прехвърлителната сделка е относително недействителна по отношение на дружеството); Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 235 от 23.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 911/2007 г., ТК, II о.; Р. № 53 от 17.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 57/2008 г., 5-членен с-в, ТК; Р. № 945 от 31.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 555/2007 г., II о., ТК.
  5. Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
  6. Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
  7. Р. № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК (при представяне пред общото събрание на временно удостоверение с джиро, легитимиращо едно лице като приобретател на права върху акции, дружеството е задължено да го регистрира и допусне до участие в общото събрание като акционер независимо дали прехвърлянето е вписано в книгата на акционерите).
  8. Р. № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о.; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
  9. Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.; Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
  10. Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
  11. Р. № 327 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2002 г., V г. о.
  12. Р. № 565 от 25.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 879/2004 г., ТК.
  13. Р. № 945 от 31.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 555/2007 г., II о., ТК.
  14. Р. № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК.
  15. Р. № 773 от 25.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 406/2007 г., II о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
  16. Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК; Опр. № 745 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3121/2014 г., II т. о., ТК.
  17. Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК.
  18. Р. № 773 от 25.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 406/2007 г., II о., ТК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *