Относно някои проблеми в правния режим на изключването на акционери

доц. д-р Вълчин Даскалов
Юридически факултет, Университет за национално и световно стопанство

Линк към pdf копие: тук.

1. Въведение

Търговският закон1 изрично урежда най-важното законово задължение на акционера – задължението за вноски2 (чл. 188, ал. 1 ТЗ). Всеки акционер трябва да направи своята вноска за записаните акции. Нарушаването на това задължение води до много сериозни неблагоприятни последици за неизправния акционер. От една страна, той носи имуществена юридическа отговорност по отношение на дружеството, а, от друга, може да бъде изключен от дружеството и да загуби качеството си на акционер.

Чл. 189, ал. 1 ТЗ предвижда изрично лихви за забава3, ако вноските не бъдат направени в определения срок. ТЗ допуска за тези случаи в устава да се уговорят и неустойки. Ако дължимата вноска е непарична, неизправният акционер дължи обезщетение за възникналите вреди. Освен това акционерът би могъл да бъде изключен, с което той губи членството си в АД и направените до момента вноски.

Внимателният прочит на законовия текст показва, че това относително просто производство за извънсъдебно упражняване на едно потестативно право на дружеството води до лесното и бързо настъпване на много тежки правни последици. Логичният въпрос е дали отговорността е прекалено тежка или пътят, който води до нея, е прекалено кратък и лесен. Отговорът е еднозначен. Отговорността не е прекалено тежка. Следва да се има предвид, че акционерното дружество е класическият представител на дружествата на капитала, при които съдружниците не отговарят за задълженията на дружеството. То само́ носи такава отговорност с имуществото си, което пък от своя страна се набира първоначално от вноските на акционерите. Ето защо внасянето на тези вноски се превръща в основна гаранция за третите лица, потенциални кредитори на дружеството. По тази причина законодателят отдава голямо значение на дружествения капитал и предвижда редица мерки, които да гарантират неговото набиране и запазване. Една от тези мерки е и изключването на акционери поради невнасяне на дължими вноски. Отделен въпрос е, че изключването става прекалено лесно и е уредено по начин, който не дава никакви сериозни гаранции нито на засегнатите акционери, нито на заинтересуваните трети лица.

Целта на настоящата работа е, разглеждайки фактическия състав на кадуцирането4 и правните последици от него, да обърне внимание на най-важните въпроси, възникващи в тази връзка.

2. Субекти на изключване

Само акционер може да бъде изключен. Това означава, че лицето не е просто собственик на акция, а са възникнали и членствените отношения между него и дружеството5. Членството в акционерното дружество е свързано неразделно с акциите. Когато дадено лице придобие акции, автоматично придобива и членство. Българското акционерно право не познава изключения от това правило. Не съществува правна възможност за отделяне на членствените права от собствеността върху акцията.

При първично придобиване на акции, при учредяване на дружеството, същото следва да е вписано в търговския регистър. Едва с това вписване се завършва фактическият състав на учредяването на дружеството и лицето, записало акции, придобива качеството акционер6 и може да бъде изключено. Същият принцип следва да се приложи и в случаите на първично придобиване на акции при увеличение на капитала. Лицата, записали акции от новата емисия, стават акционери едва след вписването на увеличението на капитала в търговския регистър. В случаите на вторично придобиване на акции меродавен е моментът на вписване на придобиването в книгата на акционерите7. Едва от този момент приобретателят на акции се превръща в акционер и това има действие по отношение на дружеството (арг. чл. 185, ал. 2 ТЗ).

Кадуцирането може да засегне само поименни акции или приравнени им акции на приносител. За акции на приносител, които не са изплатени напълно, не се издава ценна книга, а само временни удостоверения (чл. 178, ал. 3 ТЗ). Те са приравнени на поименните акции. Ако даден акционер освен поименни притежава и напълно изплатени акции на приносител, евентуално производство за кадуциране няма да засегне акциите му на приносител и на това основание той ще запази членството си в АД.

У нас повечето акционерни дружества не издават ценни книги, материализиращи акциите. Вместо акции в продължение на години използват временните удостоверения. Липсата на акции не опорочава членствените отношения – макар да не притежава акции като вещи, техният собственик е дружествен член8. Няма пречка да се изключват акционери, които все още вместо акции притежават временни удостоверения9. Това е и преобладаващият случай в практиката.

На кадуциране подлежат и акционери, които притежават и безналични акции. Законът за публично предлагане на ценни книжа10 не урежда различен правен режим за изключване на акционери от публични дружества, а те могат да притежават само безналични акции11.

3. Фактически състав на кадуцирането

Производството по кадуциране е уредено в чл. 189, ал. 2 ТЗ. Фактическият състав на изключването се състои от следните елементи12:

  • нарушаване на задължението за вноски;
  • предизвестие за изключване с допълнителен срок за изпълнение;
  • безрезултатно изтичане на допълнителния срок;
  • вписване на кадуцирането в книгата на акционерите.

Кумулативното наличие на четирите елемента води да прекратяване на членствените отношения на акционера.

3.1. Нарушаване на задължението за вноски

С решението на общото събрание на акционерите, което открива възможността за записване на нови акции (решение за учредяване или увеличаване на капитала), се определят начинът, по който вноските трябва да бъдат направени, евентуалното разсрочване на вноските, срокът и т.н. Всяко отклонение от условията за внасяне по това решение като закъсняло или частично плащане има значението на нарушение, което би могло да ангажира започването на производство по кадуциране. Дори акционерът да не е направил малка част от вноската си13, това несъществено нарушение би могло да бъде използвано като основание за изключване.

ТЗ не регламентира предварителна покана за плащане, каквато е обичайна в германското и австрийското акционерно право14. Изрична предварителна покана за плащане на вноската би била необходима само ако в решението на общото събрание не е определен срок за внасяне15. Само в този случай поканата за плащане също би представлявала елемент на фактическия състав на кадуцирането.

3.1.1. Парични вноски

Акционерът не е изплатил вноските за записаните от него акции – в повечето случаи срещу записаните акции се дължат пари. ТЗ не прави разлика между вноските за акции, записани първоначално при учредяването или по-късно (напр. в процеса на увеличаване на капитала). Това означава, че даден акционер би могъл да бъде изключен винаги, когато е записал акции и не е направил вноските, за чието престиране се е задължил със записването. Ирелевантно е дали записването на акциите е свързано с учредяването на дружеството или с по-нататъшна реализация на предимствените права на акционера по чл. 194, ал. 1 ТЗ при увеличаване на капитала.

Задължението за вноски обхваща емисионната стойност на записаните акции – т.е. номиналната стойност и евентуално определеното от общото събрание ажио. Неизпълнението на странични и акцесорни задължения не може да бъде основание за изключване. Така например, ако съобразно чл. 189, ал. 1 ТЗ след падежа на задължението за заплащане на дяловата вноска са се натрупали лихви или съответно неустойка за забава съобразно устава, неплащането им не може да бъде основание за изключване. Следва все пак да се има предвид, че при недостатъчно по размер плащане (напр. акционерът е изплатил точно останалата част от дължимата емисионна стойност на акциите, но не е съобразил, че върху тази сума междувременно са се натрупали и мораторни лихви) ще се приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД и изпълнението ще бъде прихванато най-напред към натрупаните лихви, а част от главницата, която е именно дяловата вноска, може да остане неплатена. Това правило не може да се приложи, когато вместо лихви е договорена неустойка.

3.1.2. Непарични вноски

Под вноски следва да се разбират парични вноски, но използваното от закона широко родово понятие „вноски“ включва също и непаричните вноски. В българското акционерно право липсва разпоредба, която да може да обоснове ограничаване на кадуцирането само до неизпълнение на задължение за парични вноски. ТЗ говори общо за „… не направят уговорените вноски …“ и така в рода на вноските попадат и непаричните вноски. Производството по кадуциране обаче може да предизвика множество проблеми по отношение на задължението за внасяне на непарични вноски, особено с оглед на внасянето на вещни права върху движими или недвижими вещи. Непаричната вноска трябва да бъде описана в устава на дружеството изрично (чл. 72, ал. 1 ТЗ). Когато предмет на вноската е вещно право върху недвижим имот, към устава следва да се приложи и нотариално удостоверено съгласие на вносителя (чл. 73, ал. 1 ТЗ). Автоматично с вписването на новото АД, основано с непарични вноски, съотв. с вписването на увеличаване на капитала с непарични вноски, вещните права върху тях преминават върху дружеството (чл. 73, ал. 4 ТЗ). Ако предмет на непаричната вноска е недвижим имот, след вписването в търговския регистър следва да се предприеме и вписване в имотния регистър (чл. 73, ал. 5 ТЗ). Молител е АД, без да е необходимо допълнително потвърждение или съгласие на вносителя – достатъчно е да се представи нотариално завереното съгласие на вносителя, което той е предоставил още при записване на акциите. Поради това волеизявлението за внасянето на вещно право върху движима или недвижима вещ става почти едновременно със записването на акциите, но във всички случаи преди вписването на дружеството, съотв. на увеличението на капитала, в търговския регистър. Така задължението за внасяне на непарична вноска няма как да не е изпълнено16, а доколкото е налице някакво неизпълнение, в повечето случаи то ще се отнася до предаването на владението. Аналогичен е и случаят с внасяне на вземане – вземането се внася с описването му в устава, като още към този момент вносителят следва да представи доказателства, че е уведомил длъжника по вземането за извършеното прехвърляне. Други задължения, свързани с прехвърлянето на вземането върху дружеството, не възникват за вносителя – т.е. той още със записването на акциите и изпълнението на формалните изисквания по чл. 73, ал. 3 ТЗ е изпълнил всичко, необходимо за внасяне на вноската. В тези случаи би било логично да се предприеме просто принудително изпълнение. С оглед избягването на всички тези трудности и поради обстоятелството, че внасянето на непарични вноски е свързано с достатъчно сериозни предварителни усилия (напр. извършване на оценки от независими вещи лица, представяне на нот. заверени съгласия за внасяне, представяне на доказателства за уведомяване на длъжника и др.), които убедително доказват сериозността на вносителя, някои законодателства са ограничили възможностите за кадуциране само до неизпълнението на задължения за парични вноски17.

3.1.3. Вина

Спорно е доколко неизпълнението на задължението за вноска трябва да е виновно18, за да бъде основание за изключване. С оглед изтъкнатото в началото значение на вноските в капитала, най-вече с оглед закрила интересите на потенциалните кредитори на дружеството, кадуцирането не следва да се приема като класическо проявление на юридическата отговорност, която предполага наличието на вина. Основна цел на този правен институт е бързото и ефикасно събиране на записания капитал. В полза на това виждане говори и общият принцип на безвиновната отговорност19, залегнал в чл. 81, ал. 2 ЗЗД – липсата на пари не освобождава длъжника от отговорност. Кадуцирането има значението на средство, което да гарантира попълването на дружественото имущество. Ето защо наличието на вина е ирелевантно по отношение на изключването на акционери. Следва да се има предвид, че ТЗ урежда възможността за изключване на акционери само и единствено във връзка с неизпълнението на задължението за вноска по записани акции. Акционерите имат и множество други задължения, включително и задължение за лоялност към дружеството20. Нарушението на тези други задължения не е основание за изключване21, както това изрично е уредено при дружеството с ограничена отговорност, където визираните нарушения безспорно имат виновен характер (вж. чл. 126, ал. 3 ТЗ).

3.2. Предизвестие с допълнителен срок за изпълнение

Акционерът, който е нарушил задължението си за вноски, трябва да бъде изрично предупреден от АД, че ако не изпълни задължението за вноска, ще се счита за изключен. В предизвестието трябва да бъде определен еднократен едномесечен допълнителен срок за изпълнение. Предизвестието се обявява в търговския регистър.

3.2.1. Компетентен орган

Изключването не е задължителна мярка и зависи от преценката на управителните органи на АД. ТЗ не урежда кой е органът, компетентен за издаването на това предизвестие. Тъй като законът не е поставил това действие в изричната компетентност на определен орган на АД, би трябвало то да спада към компетентността на оперативния управителен орган – на съвета на директорите, съотв. на управителния съвет при двустепенната система за управление22. Уставът на АД може да съдържа определени разпоредби относно производството по кадуциране, доколкото те не противоречат на императивните разпоредби на ТЗ. Така би могло, примерно, да се обвърже действителността на решението под условие на предварителното съгласие на надзорния съвет, съотв. единодушното решение на съвета на директорите. Съмнително е дали изпълнителният директор или друго лице, което е самостоятелно овластено да представлява дружеството, може само да вземе такова решение. По наше мнение това решение изисква произнасяне на колективния управителен орган на АД23. Това важи и когато съответният съвет изрично упълномощи един или няколко от своите членове за ежедневното управление и представителство на АД съобразно чл. 235, ал. 2, съотв. 244, ал. 4 ТЗ.

Следва да се отбележи, че независимо от това кой точно е органът, който решава въпросът за изключването на акционери в забава, той следва да се ръководи от принципа на еднакво третиране на акционерите24. Това означава, че не е възможно по отношение на едни неизправни акционери да се започне производство по кадуциране, а по отношение на други, които отговарят на същите условия, да не се предприемат никакви действия25. Подобен подход би опорочил решението и може да бъде основание за неговата отмяна26.

3.2.2. Съдържание на предизвестието

Предизвестието е най-важният елемент на фактическия състав на изключването. Всъщност то съдържа необходимото волеизявление от страна на АД за изключване на акционера. ТЗ не урежда съдържанието на предизвестието27. То трябва да съдържа допълнителен срок за изпълнение, а също би трябвало да бъде насочено съвсем ясно към конкретни акционери. Няма пречка с едно предизвестие да се изключат под условие повече от един акционери – важно е всеки един от тях, както и дължимото от него, да бъдат легитимирани конкретно. Легитимирането на адресатите може да бъде извършено по името и/или с посочване на засегнатите акции (напр. серия, номер на купюрите и други идентификационни белези), както и да бъде посочен размерът на дължимата сума от всеки от тях. Така практически в едно обявено предизвестие технически се инкорпорират множество отделни волеизявления за кадуциране на акциите на повече акционери.

След като предизвестието вече е отправено, няма нужда АД да взема други решения и, ако са изпълнени и другите предпоставки, акционерът се счита за автоматично изключен28. Това разрешение на законодателя определено е неудачно. Действително, от една страна, чрез подобен подход се пести време и усилия за повторно решение по същия казус. Правно-технически изключването използва същия метод както развалянето на двустранни договори по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – волеизявлението за изключване е обвързано от изтичането на допълнителен отлагателен срок, съчетан с бездействието на длъжника. Така по един сравнително лесен начин и с минимални усилия от страна на кредитора настъпват много тежки правни последици за длъжника. От друга страна, чрез условното волеизявление за изключване остава съществен елемент на неопределеност в най-важните както за акционера, така и за дружеството, отношения – членствените отношения. Така фактът на изключването ще зависи само и единствено от плащането от страна на предизвестения акционер на дължимата сума в определения допълнителен срок. Това създава сериозна несигурност. При плащане по банков път самият акционер не може да знае с абсолютна сигурност дали все още е акционер или не. С оглед прилагането на чл. 75, ал. 3 ЗЗД (съотв. чл. 305 ТЗ, ако сделката е търговска) акционерът няма как да знае дали нареденото от него плащане е пристигнало навреме, в рамките на дадения му допълнителен срок, по сметката на кредитора. Наред с това, още една допълнителна преценка от страна на дружеството също би била полезна. Действително би било неоправдано изключване при минимално закъснение на плащането (напр. с един ден).

3.2.3. Срок

Срокът трябва да има характера на допълнителен срок – т.е. първоначално определеният от общото събрание срок за внасяне на дължимите вноски по записаните акции следва да е изтекъл. В случай, че не е изтекъл, допълнителният срок е неоснователен, с него не може да се съкращава първоначалният срок29. Законът определя размера на допълнителния срок за изпълнение на един месец. Тъй като срокът е за защита на интересите на акционера, определянето на по-дълъг срок би било допустимо30. С оглед спазването на принципа на еднаквото третиране и равнопоставеност на всички акционери, в случай че уставът предопределя или компетентният орган самостоятелно реши да даде по-дълъг допълнителен срок, то този срок трябва да бъде еднакъв за всички акционери, по отношение на които се започва производство по кадуциране. Срокът започва да тече в деня, следващ деня на обявяването на предизвестието в търговския регистър. Отчитането на срока става съгласно чл. 72 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че определеният от ТЗ срок от един месец, дори от чисто техническа гледна точка, е твърде кратък31. Това улеснява още повече изключването на акционери. Едва ли основната цел на което и да е акционерно дружество е лесно да се освобождава от своите акционери, още повече, че изключването създава и на самото дружество допълнителни проблеми (вж. по-долу).

3.2.4. Обявяване в търговския регистър

ТЗ не предвижда изрично задължение на дружеството да връчи предизвестието за изключване лично на акционера. Вместо това се изисква обявяване в търговския регистър. Нормата е императивна. Предизвестието се обявява в търговския регистър само веднъж. ТЗ не предвижда повече напомняния. В германското и австрийското законодателства предупреждението за кадуциране подлежи на трикратно обявяване в електронния регистър, като първото обявяване се прави най-малко три месеца преди датата на изтичане на срока, а последното обявяване най-малко един месец преди датата на изтичане на срока32. Целта е по време на срока акционерът три пъти, равномерно разпределени във времето, да има възможност да разбере за отправеното му предупреждение.

В случай че производството по кадуциране е открито по отношение на притежател на винкулирани акции, не е необходимо обявяване в търговския регистър (чл. 189, ал. 2 in fine ТЗ). Достатъчно е предизвестието в обикновена писмена форма да бъде връчено по подходящ начин на акционера, това би било достатъчно. Трябва обаче да се има предвид, че и при винкулираните акции предизвестието е най-важният елемент от фактическия състав на изключването. Затова връчването на документа, съдържащ волеизявлението трябва да бъде извършено така, че по-късно, при евентуално производство по обжалване, да бъде безспорно доказуемо.

ТЗ не предвижда последващо изрично обявяване на факта на изключването в търговския регистър. Този законодателен пропуск създава потенциална опасност за правната сигурност при прехвърлянето на акции33. От една страна, третите лица, купуващи акции, нямат информация относно това дали техният праводател все още е акционер. Това би позволило на лица, които повече не са акционери, да продават акции, които вече са обезсилени или подлежат на обезсилване. От друга страна, липсата на информация може в същата ситуация да накърни и интересите на акционера. В търговския регистър вече се е появило обявление за отправено предизвестие за изключване, а липсва информация от страна на дружеството, която да даде сигурност на потенциалния купувач относно благоприятното приключване на производството в полза на акционер – продавач. В подобна ситуация на несигурност грижливият купувач не би сключил сделката.

3.3. Безрезултатно изтичане на допълнителния срок

По време на срока акционерът – длъжник бездейства. Когато допълнителният срок за изпълнение е изтекъл и акционерът в това време въпреки предизвестието не е изпълнил своето задължение, той се изключва автоматично. Ако е престирал дори само един ден след изтичането на срока, той пак се счита за изключен. Тази хипотеза е от значение по отношение на парични вноски, когато плащането се извършва чрез банков превод. Проблемът е особено актуален при международни разплащания, където бързината на превода често зависи от пряката кореспонденция между банката на наредителя и банката на бенефициера. Поради това е възможно въпреки своевременното нареждане на акционера на съответстващия банков превод от своята сметка сумата да се е нуждаела от по-дълго от обичайните два банкови дена, за да достигне до сметката на АД. Междувременно допълнителният срок за изпълнение, даден с предупреждението, е изтекъл. Формално – юридически срокът не е спазен, акционерът е в забава по отношение на допълнителния срок за изпълнение и се счита за изключен.

3.4. Вписване на кадуцирането в книгата на акционерите

Съгласно чл. 189, ал. 2 ТЗ акционерът автоматично се счита за изключен след изтичането на допълнителния срок за изпълнение, ако и в този срок не е направил вноската34. Както вече беше споменато, за изключването не е изискуемо допълнително волеизявление от страна на АД. Реално обаче е необходимо още едно действие. Изгубването на членствените права трябва да бъде отбелязано в книгата на акционерите. Това действие не е уредено изрично в ТЗ, но следва по аналогия от чл. 185, ал. 2, където е указано, че прехвърлянето на акцията става действително спрямо дружеството едва след вписване в книгата на акционерите. ТЗ не предвижда публично оповестяване на кадуцирането. Затова вписването в книгата на акционерите е особено важно – то не е публично, но поне прави изключването сигурно по отношение на дружеството, а при необходимост – и пред третите лица35. Спорно е дали това вписване може да се разглежда като конститутивен елемент на фактическия състав на кадуцирането. Освен това в книгата на акционерите трябва да бъде отбелязано и обезсилването на кадуцираните акции. Тъй като акциите са ценни книжа, това вписване е от особено значение. Би могло да се приеме, че изключването на акционера настъпва автоматично с изтичане на допълнителния срок за изпълнение. Не е приемливо обаче по същия автоматичен начин да бъдат обезсилвани засегнатите акции. Доколкото ценната книга акция съществува непроменена, тя все още материализира съответните членствени права. Тъй като акциите като ценни книги са във фактическо владение на акционера и за тяхното материално унищожаване е необходимо неговото съдействие, което не винаги може да се очаква, единствената възможност, която остава, е акциите да бъдат обезсилвани едва след вписване на изключването в книгата на акционерите. Значението на това вписване се усилва допълнително от факта, че, както се отбеляза по-горе, в практиката най-често липсват издадени акции, а вместо това с години се използват издадените още при учредяването на дружеството временни удостоверения. Вписването би могло значително да ограничи злоупотребата с обезсилените акции. Ето защо следва да се приеме, че едва с вписването на кадуцирането в книгата на акционерите приключва производството по кадуциране и членството на съответния акционер се загубва.

Вписването в книгата на акционерите се извършва по ред, който всяко отделно АД е въвело за целта. При публичните дружества вписването трябва да се предприеме от Централния депозитар36. Централният депозитар не извършва вписвания служебно. За започване на производството по вписване е необходимо искане на управителния орган на АД.

4. Правно действие на кадуцирането

4.1. Действие по отношение на акционера

4.1.1. Прекратяване на членственото правоотношение

Със завършването на фактическия състав на кадуцирането акционерът загубва своето членство в дружеството. Всичките му членствени права се погасяват, той губи качеството си на акционер. Такива са последиците и когато предпоставка за кадуцирането е неизпълнението на задължението за вноски във връзка с по-късно записани акции. Това означава, че дори акционер, който вече е записал множество акции от различни емисии и изцяло ги е изплатил, може да загуби своето членство изцяло чрез кадуциране заради няколко неизплатени акции от последното увеличение на капитала. Дословният текст на ТЗ обаче е толкова широкообхватен, че не съществуват правни основания чрез телеологично тълкуване на закона кадуцирането да бъде ограничено по отношение на конкретна емисия37.

ТЗ не урежда към кой момент акционерът загубва членството си. Възможни са два варианта: или автоматично с безрезултатното изтичане на допълнителния срок за изпълнение, или с вписването на изключването в книгата на акционерите. Като се изходи от наведените по-горе разсъждения, трябва да се предпочете вторият вариант. Едва с вписването на кадуцирането в книгата на акционерите акционерът губи своето членство в АД. От този момент той не е повече акционер и не може да упражнява правата на акционер.

4.1.2. Изгубване на направените вноски

Съгласно чл. 189, ал. 3, изр. 1 ТЗ акционерът губи и направените вноски. Изказът на закона е подвеждащ. Акционерът не може да загуби вече направените вноски – собствеността върху тях е преминала върху дружеството още с внасянето им. Той може да загуби единствено претенцията си за ликвидационен дял. Идеята на законодателя е била да подчертае, че изключването няма обратна сила. Първоначално акционерът е внесъл част от дължимата вноска в изпълнение на своето главно задължение към дружеството. Прекратяването на членството не създава задължение за дружеството за връщане на вече полученото. При това съотношението между направени и ненаправени престации е без значение. Това е своеобразен вид имуществена санкция за неизправния акционер. Вече внесените суми остават безвъзмездно в полза на дружеството (чл. 189, ал. 3 ТЗ). Тези суми се осчетоводяват като авоари във фонд „Резервен“.

Интересен е въпросът дали това правило ще се приложи и по отношение на вноска (по-правилно доплащане), което акционерът е направил в изпълнение на дадения му допълнителен срок с цел да изпълни задължението си и да предотврати изключването си, но заплатената сума е пристигнала у дружеството със закъснение – т.е. след изтичане на допълнителния срок, и по тази причина акционерът е изключен. С оглед буквата на закона и основния за правото принцип на справедливостта следва да се приеме, че такава вноска подлежи на връщане. По силата на закона в полза на дружеството остават само вноските, направени преди изключването. Такава вноска е постъпила в имуществото на дружеството след изключването на акционера, след като неговото членствено отношение вече е било прекратено – т.е. той е извършил плащане на вече отпаднало основание.

4.2. Действие по отношение на дружеството

4.2.1. Обезсилване на акциите

С кадуцирането акциите, които се притежават от изключения акционер, не се обезсилват автоматично. В изпълнение на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ТЗ в тежест на дружеството възниква едно допълнително задължение – да обезсили и унищожи тези акции. Това е от особено значение с оглед статута на акциите на ценни книги. Едва когато бъдат обезсилени засегнатите от кадуцирането акции, ще се прекратят всички членствени права, които са били материализирани от ценните книги. Когато акционерът откаже съдействие и не предаде купюрите, освен решение на управителния орган38 за обезсилване (аргумент от чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ) достатъчно ще бъде и само вписването на обезсилването в книгата на акционерите.

4.2.2. Попълване на капитала или преструктуриране

С обезсилването на акциите в капитала на дружеството се отваря празнина. Част от предвидените при учредяването, съотв. при увеличението на капитала, акции юридически вече не съществуват. Налага се тази празнина да бъде запълнена. Възможни са три варианта:

  • На мястото на обезсилените акции АД трябва да издаде нови и да ги предложи за закупуване. В този случай намират приложение общите разпоредби на закона, съотв. на устава, за предлагането на нови емисии от акции (като напр. правото на предпочтително придобиване съгл. чл. 194, ал. 1 ТЗ);
  • В случай, че продажбата на нови акции се окаже невъзможна, дружеството ще трябва да намали вписания си капитал до размера на сумата от номиналната стойност на реално останалите след обезсилването акции. Намаляването следва да бъде извършено при осъществяването на общото производство за намаляване на капитала по раздел VІ от глава 14 (чл. 199 – 203) ТЗ. Коректив на това намаляване ще бъде определеният от закона минимално допустим размер на капитала от 50 000 лв. (чл. 161, ал. 2 ТЗ);
  • Дружеството може да бъде преобразувано в друг вид дружество, при което липсва изискване за толкова висок задължителен минимален размер на капитала;
  • Окажат ли се предходните варианти невъзможни, единствената оставаща възможност е дружеството да бъде прекратено на основание чл. 252, ал. 1, т. 1 или 5 ТЗ и да се открие производство по ликвидация.

От изложените по-горе алтернативни възможности е видно, че последиците, които настъпват за акционерното дружество, могат да имат много сериозен характер и да създадат множество проблеми. Ето защо още веднъж следва да се подчертае, че бързото и лесно изключване на акционери не винаги е предимство дори за дружеството.

4.2.3. Отговорност за вреди

Както беше отбелязано в началото, акционерът дължи лихви, съотв. неустойка, ако е уговорена изрично в устава, или обезщетение за вреди при невнасяне на непарични вноски. Имуществената отговорност обаче не е алтернатива на изключването, а е съвместима с него39. Прекратяването на членственото отношение не заличава с обратна сила последиците от възникналата договорна отговорност40. Натрупаните лихви, съотв. неустойки, продължават да се дължат от изключения акционер.

Задължението на изключения акционер за внасяне на дължимата дялова вноска, заради чието неизпълнение е бил изключен, обаче не съществува вече. Прекратяването на членственото отношение и съответно обезсилването на акциите води до неговото погасяване. ТЗ не урежда изрична отговорност на отпадналите съдружници за невнесен дял41, както и отговорност на техните праводателите в случай на изключване42. Спорно е дали общата солидарна отговорност на праводателите при прехвърляне на неизцяло заплатени акции по чл. 186 ТЗ ще бъде приложима и по отношение на вторичната отговорност, която съпътства изключването на акционера – приобретател.

5. Възможности за защита на изключения акционер

Изключеният акционер разполага само с общия иск за защита. Съгл. чл. 71 ТЗ всеки акционер може да защити чрез иск членствените си права, когато те са накърнени от орган на дружеството43. Компетентен е окръжният съд по седалището на дружеството. В зависимост от основанията за оспорване биха могли да се оспорват различни действия на управителните органи. Ако предупреждението има недостатъци, би се оспорвало решението, с което предупреждението е издадено. Ако акционерът е направил своите вноски по време на допълнителния срок за изпълнение, но акциите му въпреки това са отбелязани като кадуцирани в книгата на акционерите, би следвало да се оспорва отбелязването и да се иска за обявяването му за недействително.

На общо основание акционерът има възможност и правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу дружеството и да поиска от съда да установи, че членственото му правоотношение не е прекратено поради липса на някой от елементите от фактическия състав на изключването или опорочаването на производството.

В случай че вследствие на незаконосъобразно, съотв. противоречащо на устава, кадуциране засегнатият акционер е претърпял вреди, по силата на общата частноправна уредба той има право на иск за обезщетение.

6. Заключение

Сравнително опростената уредба на производството по кадуциране поставя множество въпроси. Особено проблематична е липсата на изрично обявяване на изгубването на статуса „акционер“. Чрез обявяването на предизвестието в търговския регистър неизправният акционер бива предупреден, а същевременно и широката общественост бива информирана, че е започнато производство по кадуциране. Резултатът от това производство обаче остава неизвестен. Тъй като книгата на акционерите не е публична, за обществеността не е възможно да установи изходът от производството по кадуциране. Това обуславя възможността изключеният акционер да продава своите вече кадуцирани акции на следващо трето лице – същото би разбрало, че е закупило обезсилени акции, едва след като поиска прехвърлянето да бъде вписано в книгата на акционерите. От друга страна, биха могли да бъдат застрашени интересите на акционера, срещу когото е открито производство по кадуциране. Плати ли той по време на допълнителния срок за изпълнение, трябва след това да доказва, че въпреки вече публикуваното предизвестие не е изключен. Доказването на негативни факти би могло да предизвика множество формални трудности и би могло, като краен ефект, да възпрепятства едно по-късно прехвърляне на въпросните акции.

Липсата на изрично решение за изключване предизвиква също множество въпроси по отношение на възможностите за оспорване от страна на изключения акционер.

Както беше изтъкнато, главният проблем на действащия правен режим на изключването е нарушеното равновесие между тежестта на възникващите правни последици и сравнително облекчения фактически състав, който води към тях. С оглед важността на гаранционната функция, която изпълнява този правен институт по отношение на набирането на капитала, е препоръчително настъпващите за неизправния акционер неблагоприятни правни последици да не бъдат смекчавани. Макар едно ограничаване на ефекта на кадуцирането само по отношение на определена емисия акции да изглежда справедливо, все пак следва да се предпочете закрилата на приоритета на обществения интерес пред този на отделния акционер – т.е. независимо от това дали неизпълнението на задължението за вноски по записани акции засяга само една последваща емисия и/или като съотношение към изпълнената част от вноските е напълно незначително, то прекратителният ефект на кадуцирането по отношение на членственото отношение като цяло следва да бъде запазен. Наред с това предпоставките за изключване и особено формалният ред за това следва да бъдат приведени в по-добра хармония. Те, от една страна, трябва да дават повече възможности на засегнатия акционер да участва пълноценно в започнатото производство и да може да изпълни задължението си, а, от друга страна, те трябва да дават възможности на дружеството гъвкаво да реагира съобразно конкретната ситуация и своите интереси.

Предвид изложените по-горе съображения могат да се направят следните предложения за усъвършенстване на законодателството:

1. Основанието за изключване да бъде ограничено само до неплащането на парични вноски;

2. Задължителният допълнителен срок за изпълнение да бъде изрично определен като минимален срок и да бъде удължен на минимум два месеца;

3. Да бъде изоставена концепцията на автоматичното изключване. Кадуцирането да става въз основа на изрично второ волеизявление за изключване, което да може да бъде направено само след изтичане на допълнителния срок за изпълнение, даден на акционера;

4. Волеизявлението за изключване също да подлежи на обявяване в търговския регистър и да влиза в сила едва от този момент.

Работата е публикувана за пръв път в сп. „Търговско право“, брой № 2/2012 г.

  1. Нататък ТЗ, обн. ДВ, бр. № 48 от 18.06.1991 г., посл. изм. ДВ, бр. № 34/2011 г.
  2. Според Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, книга трета „Акционерно дружество“. Том 1, София: 1998 г., стр. 907, това по правило е главното и единственото законово задължение на акционера. Други задължения биха могли да възникнат само чрез устава на АД.
  3. Вж. чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (нататък ЗЗД, обн. ДВ, бр. № 275 от 22.11.1950 г., посл. изм. ДВ, бр. № 50/2008 г.) и ПМС № 74/1994 (обн. ДВ, бр. № 33 от 19.04.1994 г., посл. изм. ДВ, бр. № 15/2000 г.
  4. Думата „кадуциране“ се използва в българската литература с множество сходни значения. Ланджев, Б., Правото на членство в акционерното дружество, София, 2000 г., стр. 204 и сл., използва термина най-често като синоним на обезсилването на акции. Според Герджиков, О., цит. съч., стр. 923, бел. № 320, истинското значение е „правно средство за прекратяване на членството в АД“, което виждане следва да се сподели.
  5. Така Ланджев, Б., цит. съч., стр. 125; относно право на собственост върху акции без възникване на членствени отношения вж. в цит. съч. стр. 126 и сл.
  6. Вж. Ланджев, Б., цит. съч., стр. 135.
  7. Така Ланджев, Б., цит. съч., стр. 131.
  8. Така Ланджев, Б., цит. съч., стр. 140.
  9. Вж. Бъчварова, М., „Кадуциране на акции“ – правни проблеми, в Правна мисъл, бр. 1, София, 1998 г., стр. 97.
  10. Нататък ЗППЦК, обн. ДВ, бр. № 114 от 30.12.1999 г., посл. изм. ДВ, бр. № 21/2012 г.
  11. Съгласно чл. 111, ал. 3 ЗППЦК публичните дружества могат да издават само безналични акции.
  12. Бъчварова, М., цит. съч., стр. 92 – 94, разглежда само два елемента: забава на длъжника и едномесечно предизвестие. Герджиков, О., цит. съч., стр. 923, разглежда и трети елемент: безрезултатно изтичане на срока на предизвестието.
  13. В този смисъл Герджиков, О., цит. съч., стр. 921 – 922.
  14. Срвн. § 63, ал. 1 от германския Закон за акциите и § 57, ал. 1 от австрийския Закон за акциите: предварителната покана има самостоятелно значение и е част от фактическия състав на кадуцирането. Едва след нейното обнародване и изтичането на определения в нея срок може да бъде отправено предупреждение за изключване с нов допълнителен срок. Вж. Hüffer, U., Aktiengesetz, 8. изд., Мюнхен, 2008 г., § 64, Rn. 3, стр. 298, съотв. Csoklich, P., Doralt /Nowotny/Kalss (Hrsg.), Kommentar zum AktG, Wien, 2003 г., § 58, Rz. 6, стр. 617.
  15. Съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът по задължение без определен срок е в забава едва от момента на покана от кредитора.
  16. Според Бъчварова, М., цит. съч., стр. 93, в тези случаи кадуциране е допустимо само ако преминаването на собствеността върху вноската е обвързано от изтичането на срок или сбъдването на друго отлагателно условие, което акционерът – вносител впоследствие откаже да изпълни. Това мнение се обоснова чрез твърдението, че нормата на чл. 73, ал. 4 ТЗ е диспозитивна. Това виждане не следва да бъде споделено. С оглед създаването на реални гаранции за действителното внасяне на капитала на АД и най-вече с оглед закрила на интересите на третите лица, потенциални кредитори на дружеството, следва да се приеме, че всички разпоредби, отнасящи се до оценката и внасянето на непаричните вноски, имат императивен характер.
  17. Германският Закон за акциите ограничава кадуцирането само за изискуеми парични вноски: „...не са заплатили своевременно поисканата сума...“ (§ 64, ал. 1), срвн. Hüffer, U., Aktiengesetz, 8. изд., Мюнхен, 2008 г., § 64, Rn 3, стр. 298. Австрийският Закон за акциите (§ 58, ал. 1) съдържа дословно същия израз, срвн. Jabornegg в Schiemer – Jabornegg – Strasser (Hrsg), Kommentar zum Aktiengesetz, 3. изд., Виена, 1993 г., § 58, Rz 4, стр. 347, и Csoklich, P., Doralt /Nowotny/Kalss (Hrsg), Kommentar zum AktG, Wien, 2003 г., § 58, Rz. 2, стр. 615.
  18. Според Бъчварова, М., цит. съч., стр. 93, кадуцирането е неприложимо при обективна невъзможност за изпълнение на апорт, тъй като предполага субективния елемент „вина“ като част от фактическия състав.
  19. Според Калайджиев, А., Облигационно право, 5. изд., София, 2010 г., стр. 429, отговорността на длъжника по чл. 81, ал. 2 ЗЗД при липса на пари безспорно е безвиновна.
  20. Вж. Герджиков, О., цит. съч., стр. 908.
  21. Според Ланджев, Б., цит. съч., стр. 207 – 209, уставът на АД може да предвиди и други неимуществени задължения на акционерите, чието нарушение може да бъде основание за изключване. Обратно Герджиков, О., цит. съч., стр. 921, който счита подобни клаузи в устава за недействителни; съотв. кадуциране при нарушения на други задължения би било недействително.
  22. Изрично така Герджиков, О., цит. съч., стр. 922; също Бъчварова, М., цит. съч., стр. 94. На друго мнение Калайджиев, А., Коментар на Търговския закон, София, 1998 г., стр. 224 – само общото събрание на акционерите би било компетентно за вземането на решение за изключване. Той основава това становище по аналогия с уредбата за изключване на съдружник на ООД (вж. чл. 126 ТЗ). Следва да се има предвид, че чл. 221, т. 11 ТЗ дава възможност чрез устава на АД компетенциите на общото събрание да бъдат разширени и с други въпроси, извън първоначално определените в закона. В случай че по този път в компетенциите на ОС чрез устава бъде поставено и изключването на акционери, то тогава решението ще може да бъде взето само от ОС.
  23. Съгласно чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 9 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (обн. ДВ, бр. № 18 от 27.02.2007 г., посл. изм. ДВ, бр. № 102/2011 г.) към заявлението за обявяване на актове в търговския регистър се прилагат документи, които доказват изпълнение на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, само доколкото такива са установени със закон. Тъй като ТЗ не предвижда изрично такива изисквания, формално достатъчно ще е към заявлението да бъде приложен оригинал на предизвестието, подписан от лицата, които представляват дружеството. Въпреки всичко, това не изключва едно предхождащо решение на колективния орган за управление.
  24. Въпреки изричното предписание на чл. 42 от т.нар. Капиталова директива 77/191/ЕИО (вж. текста в Хопт, К., Бузева, Т., Европейско дружествено право (Hopt, K., Buzeva, T., Europäisches Gesellschaftsrecht), Sofia, 1999 г., стр. 167 и сл.) в ТЗ липсва точно възпроизвеждане на принципа на еднакво третиране на акционерите. В теорията няма спор относно неговото приложение в българското право (вж. Герджиков, О., цит. съч., стр. 879, също Голева, П., Правна защита на акционерите, София, 1994 г., стр. 24). Този принцип беше въведен индиректно с голямата новела на ТЗ през 2000 г. с новата ал. 3, изр. 2 на чл. 181 ТЗ. Този принцип беше уреден изрично в ЗППЦК в чл. 110б като мярка за хармонизация на българското право в съответствие с Директива 2077/36/ЕО през 2007 г.
  25. Така Csoklich, P., Doralt /Nowotny/Kalss (Hrsg), Kommentar zum AktG, Wien, 2003 г., § 58, Rz. 8, стр. 617.
  26. Вж. Голева, П., Правна защита на акционерите, София, 1994 г., стр. 24.
  27. Според Бъчварова, М., цит. съч., стр. 94, относно съдържанието на предизвестието по аналогия следва да се прилага поканата на кредитора за разваляне на двустранните договори по силата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Действително прилика на пръв поглед е налице – и в двата случая е налице едностранно волеизявление за прекратяване на правни отношения, поставено под условие. От друга страна, чл. 87, ал. 1 ЗЗД не съдържа нищо повече от чл. 189, ал. 2 ТЗ по отношение на съдържанието на волеизявлението.
  28. Иначе е в германското (§ 64, ал. 4 от немския Закон за акциите) и австрийското право (§ 58 от австрийския Закон за акциите). След изтичане на допълнителния срок управителният съвет трябва да реши дали ще бъде проведено кадуциране или не. В случай на решение за изключване волеизявлението за това се обнародва. Срвн. в тази вр. Hüffer, U., цит. съч., § 64, Rn 6, стр. 298, и Jabornegg, цит. съч., § 58, Rz 16, стр. 351; също Kastner/Doralt/Nowotny, Grundriß des österreichischen Gesellschaftsrechts, 5. изд., Виена: 1990 г., стр. 292, както и Csoklich, P., Doralt /Nowotny/Kalss (Hrsg), Kommentar zum AktG, Wien, 2003 г., § 58, Rz. 8, стр. 617.
  29. В този смисъл вж. Р. № 266 от 29.04.2008 г. на ВКС по търг. д. № 813/2007 г., I т. о., ТК (цитирано по правно – информационна система АПИС 6).
  30. Обратно Бъчварова, М., цит. съч., стр. 94, която смята нормата, определяща размера на срока, за императивна, защото така се гарантира равнопоставеността на всички неизправни акционери.
  31. Германското и австрийското право (§ 64, ал. 2 от германския Закон за акциите, съотв. § 58, ал. 2 от австрийския Закон за акциите) предвиждат най-малко тримесечен допълнителен срок за изпълнение.
  32. Срвн. § 64, ал. 2 от германския Закон за акциите, съотв. § 58, ал. 2 от австрийския Закон за акциите.
  33. Така Герджиков, О., цит. съч., стр. 925, бел. № 322.
  34. Така Герджиков, О., цит. съч., стр. 922; също Ланджев, Б., цит. съч., стр. 202.
  35. При необходимост от установяване пред съда кои са действителните акционери, вписаното в книгата на акционерите ще се приеме за вярно (в този смисъл Определение от 24.04.2009 г. на ОС – Русе по т. д. № 59/2006 г., ТО, АПИС 6).
  36. Съгласно чл. 136, ал. 2 ЗППЦК Централният депозитар трябва да води книгите на акционерите на публичните дружества.
  37. Според Ланджев, Б., цит. съч., стр. 200, изключването поради неизпълнение на задължението за вноски при повишаване на капитала е една твърде строга, сериозна и несправедлива мярка. Той прави предложение de lege ferenda: кадуцирането поради неизпълнение на задължението за вноски при увеличаване на капитала да засяга само акциите, които акционерът е записал в хода на увеличението на капитала. Предлага се първоначално записаните и вече заплатени акции да остават незасегнати. Подобно виждане застъпва и Герджиков, О., цит. съч., стр. 925, бел. № 323, като смята, че при незначително неизпълнение изключването би означавало злоупотреба с право.
  38. В свое решение Софийски окръжен съд приема, че само общото събрание на акционерите е компетентно да обезсилва и унищожава акции (вж. Решение от 9.01.2008 г. на ОС – София по гр. д. № 1017/2007 г., ТО, IV-и с-в, АПИС 6). Изложените в мотивите на решението съображения не могат да бъдат споделени.
  39. Така Герджиков, О., цит. съч., стр. 921.
  40. Относно договорния характер на тази отговорност вж. Ланджев, Б., цит. съч., стр. 201.
  41. § 64, ал. 4 от германския Закон за акциите и § 58, ал. 4 от австрийския Закон за акциите уреждат т.нар. „Ausfallshaftung“ (в българската правна терминология липсва аналогичен термин, може да се преведе като „заместваща отговорност при отпадане на основния длъжник“), при която задължението на изключения акционер за вноска остава в сила. Целта на тази отговорност е на всяка цена да гарантира пълното внасяне на капитала.
  42. Срвн. § 65 от германския Закон за акциите и § 59 от австрийския Закон за акциите, които изрично разпростират тази отговорност и върху праводателите.
  43. Според Герджиков, О., цит. съч., стр. 923, чл. 71 ТЗ е неприложим, тъй като се явява субсидиарен на специалното правило на чл. 74 ТЗ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *