Разграничение между хипотезата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ и иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ

адв. Маргарита Балабанова
редовен докторант по търговско и стопанско право, Секция по гражданскоправни науки, Институт за държавата и правото при БАН

Линк към pdf копие: тук.

1. Проблем

Търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на заличаването му в търговския регистър. Възможно е в един по-късен момент да бъде открито имущество, което е принадлежало на дружеството и не е било разпределено по време на ликвидацията. Поставя се въпросът какъв е пътят за защита на заинтересованите лица – дали да направят искане по чл. 273, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) за започване на процедура по така наречената допълнителна ликвидация или да предявят иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

2. Разграничение

Член 273, ал. 2 ТЗ предвижда възможността, ако се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, след като дружеството вече е заличено от търговския регистър, то по искане на заинтересованите длъжностното лице към Агенцията по вписванията да назначи досегашния или други ликвидатори.

Цитираната разпоредба е допустима при следните предпоставки: молителят да има качеството на заинтересовано съществуващо лице, да не са уредени всички задължения на дружеството и да бъде открито имущество, което не е разпределено или не е било известно на кредиторите, или респективно при освобождаване на суми, заделени за спорни, условни вземания по реда на чл. 272, ал. 3 ТЗ.

Искането по чл. 273, ал. 2 ТЗ се отправя до длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията при наличие на открито неразпределено имущество на заличеното търговско дружество и наличие на неудоволетворени вземания. При уважаването на искането дружеството не възстановява правосубектността си, а се назначават досегашните или други ликвидатори единствено с цел да доосъществят действията по ликвидацията: да осребрят новооткритото имущество, да удовлетворят кредиторите и ако след това остане имущество, да го разпределят между бившите съдружници, респективно акционери, на заличеното дружество.

Член 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Изискуемите доказателства за вписване на заличаване на търговец в търговския регистър са следните: наличие на вписана ликвидация, покана до известните кредитори лично, а до всички кредитори – чрез обявяване в търговския регистър (чл. 267 ТЗ), начален отчет и баланс – чл. 270 ТЗ, разпределение на имуществото между съдружниците, респ. акционерите – чл. 271 ТЗ, доказване на изпълнение изискванията за защитата на кредиторите – чл. 272 ТЗ, и съставяне на окончателен баланс, в който всички задължения са изпълнени, респективно са предоставени обезпечения на кредиторите – чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ1. Ако дружеството бъде заличено, въпреки че някоя от тези предпоставки не е налице, то престава да съществува като правен субект.

За неудовлетворените кредитори в такава хипотеза възниква като средство за защита на техните интереси иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване от длъжностно лице, което не отговаря на изискванията за валидност.

Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице. Понятието „несъществуващо обстоятелствочл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно2.

Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца. Той е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. По смисъла на този текст „вписване“ е не само техническата дейност по отразяване на охранителното решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на Агенцията по вписванията по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра.

Щом като някоя от предпоставките за заличаване на търговското дружество не е възникнала валидно, то налице е вписване на несъществуващо обстоятелство. Последица от уважаването на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие, а такова за в бъдеще3. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ юридическата правосубектност на дружеството се възстановява.

В съдебната практика се среща разбирането, че само след успешно проведен исков процес по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на незаконосъобразност на решението, с което е вписано заличаване на дружеството, и след заличаване на това вписване биха могли да продължат действията по ликвидацията на дружеството. Т.е. уважаването на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставка за упражняване на искането по чл. 273, ал. 2 ТЗ4. Това разбиране не може да бъде споделено. Назначаването на ликвидатор ad hoc след заличаването на търговското дружество е допустимо при споменатите по-горе предпоставки. То не е обусловено от провеждане на исков процес за установяване на незаконосъобразност на решението за вписване, а е свързано единствено с установяването на обстоятелства, които да обосноват преценката за необходимост от извършване на допълнителни действия по ликвидацията.

Двете норми – чл. 273, ал. 2 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, са самостоятелни и отделни възможности, предоставени за защита на заинтересованите лица. Те имат различни фактически състави и различни правни последици.

За разлика от хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ, където е допустимо единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши действия, обслужващи ликвидационното производство, а не и възстановяване на правосубектността на дружеството, то такъв резултат може да се постигне чрез предявяване на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порок на самото заличаване. В този случай искът се предявява срещу заличеното дружество, което възстановява правосубектността си, но само за целите на процеса5. В едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В случая обаче не се касае за същински исков процес, а по – скоро за „процес относно процеса“, доколкото искането към съда е за установяване на порок на самото заличаване. Тоест да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие. Заличаването на вписано в търговския регистър обстоятелство по правната си характеристика съставлява подвид на вписването. Заличеното дружество би трябвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес, т.е. с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му – ще бъде възстановено правното му положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаването ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в регистъра6.

3. Извод

От изложеното следва, че приложението на чл. 273, ал. 2 ТЗ не е обусловено от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Това са две отделни възможности за защита, които имат различни основания, различно действие и водят до различни правни последици при тяхното уважаване. Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ има по – широко приложение, докато новелата на чл. 273, ал. 2 ТЗ касае само тясната хипотеза на дружество, което е заличено след проведена ликвидация, но в този случай законът не предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството, а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши само действия, обслужващи ликвидационното производство. Текстът на закона има предвид извършване на конкретни действия за ликвидацията, които имат остатъчен и довършителен характер.

След като обаче търговското дружество не възстановява правосубектността си при хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ, се поставя въпросът от името на кого се разпорежда ликвидаторът с новооткритото имущество. Той не е и не може да бъде представител на дружество, което не съществува като правен субект. Въпреки това извършените от него разпоредителни действия с пропуснато при ликвидацията имущество ще водят до правоприемство в полза на приобретателя. Последният ще придобива прехвърляното му вещно право, когато това право е съществувало в имуществото на търговското дружество преди заличаването. Въпреки че страна по сделката еликвидаторът, правоприемство ще настъпва между търговското дружество и приобретателя. За да се обоснове такова правоприемство, е необходимо използването на фикция. При настоящата редакция на закона фингирано правоприемство трудно може да се обоснове с разпоредбата на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Фикциите се установяват само по нормативен път. Затова de lege ferenda е необходимо включването на изричен текст, който да посочва, че допълнителните действия за ликвидация по чл. 273, ал. 2 ТЗ се извършват от името на ликвидатора, но с правен ефект за имуществото, което е принадлежало на ликвидираното дружество7. В този случай ликвидаторът се разпорежда с едно ничие имущество, но волята ще е свързана от закона с настъпването на уговорения между страните вещнопрехвърлителен ефект. В случая след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект. При по – нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване трябва да се фингира от изрична правна норма, за да може новооткритото имущество, което е принадлежало на дружеството преди заличаването, да премине към неудовлетворените кредитори, респективно към бившите съдружници или акционери.

* * * * *

Работата е публикувана за пръв път в сп. Търговско и облигационно право, брой № 6/2016 г. Настоящата публикация съдържа незначителни редакционни разлики.

  1. Решение № 764 от 19.04.2013 г. по т. д. № 249/2013 г. на Софийски градски съд.
  2. Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г.
  3. Пак там.
  4. Решение от 8.12.2003 г. на САС по ф. д. № 1842/2003 г., Гражданска колегия, 3 състав.
  5. Решение № 176 от 27.01.2012 г. по т. д. № 3139/2011 г. на Софийски градски съд.
  6. Решение № 124 от 26.11.2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., по т. д. № 152/2009 г.
  7. Ставру, Ст. Разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидацията, Търговско и конкурентно право, 2011, № 3, с. 5 – 15.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *